Персонификацията е доста важна литературна или реторична фигура който се използва обикновено в книжовния писмен език. Тази литературна фигура използва думите, за да им придаде голяма сила и изразителност. Целта на това е да изненада или развълнува читателя. Персонификацията е популярно известна като прозопопея и, както показва името й, придава човешки качества на животни или неодушевени същества.
В следващата статия ще говорим по-подробно за литературната фигура персонификация и ние ви показваме някои примери за да ти е ясно.
Олицетворение като литературна фигура
Както посочихме преди, персонификацията е известна също като прозопопея и се състои в приписване на човешки свойства на животно, предмет или неживо същество, какъвто е случаят с речта или чувствата. Това е широко използвана литературна фигура, която има за цел да направи въпросната реч по-голяма и максимизираща.
Персонификацията често се използва редовно в поезията и предоставя неодушевени или абстрактни елементи като любов и смърт с определени човешки аспекти. Персонификацията също се използва широко в детската литература, особено в басни или разкази. В тях животните или неодушевените същества действат и се държат като хора. Пример за това може да бъде историята на Червената шапчица или Трите прасенца.
Примери за персонификация
Както вече споменахме по-горе, фигурата на персонификацията се използва широко в литературата. По-долу ви показваме няколко примера за да ви помогне да разберете тази цифра много по-добре:
- Любовта почука на вратата ви, когато най-малко очаквахте и Това почти напълно промени живота му.
- Мъглата я прегърна Едвам влезе в морето. След минути смъртта вече я беше взела.
- Омагьосаният замък издигна основите си и той започна да върви.
- С поглед, Кучето му го упрекна, че го е оставил сам цял уикенд.
- Смъртта я дебнеше, но той хитро успя да избяга от нея, докато най-накрая я намери.
- Слънцето беше отговорно да я защити давайки му топлина с лъчите си, докато стигне до заслон.
- Лисицата искаше да се подиграе на заека, но тя беше по-умна.
- Кученцата станаха тъжни когато младежът прибрал един от тях.
- Нацията кърви от раните си какво му причинява войната.
- Природата е мъдра; Иначе би било невъзможно да съществува такава красота и съвършенство.
- Звездата защитник го следваше през цялата разходка, който продължи с часове.
- Котетата се зарадваха, когато стопанинът им донесе купичката с мляко. бързо, те го обичаха като жест на благодарност.
- Слонът решил да си тръгне В търсене на приключения.
- Кучето е най-верният домашен любимец от всички. Котките са много по-коварни. Големият лош вълк измамил момичето и той пристигна пръв в къщата на баба си.
- Преобладаващата планина поиска уважение на всеки минал покрай него.
- Палавите маймуни откраднаха портфейла му докато правите снимка.
- Най-старото и мъдро дърво в гората Той взе думата и изнесе реч, която никой от присъстващите нямаше да забрави.
- Гневният вятър Той разруши всички колиби, които бяха построени на мястото.
- Слънцето се събуди малко по малко между планините, които го защитаваха.
- Времето Той е тиранин.
- Колата пищеше всеки път, когато собственикът й я използваше. ясно, Не харесваше начина, по който караше..
- Малката птичка му изпя серенада когато погледна през прозореца на стаята си.
- Самотата му го следваше навсякъде, Беше станала негов верен спътник.
- Когато слезе в този бесен град, Осъзна, че наистина му липсва домът.
- Гнездото пазеше малките птички от бушуващата буря, който опустоши всичко наоколо.
- Небето започна да плаче неговия тъжен и сив плач.
- Щъркелът взе китарата и започна да пее пред другите птици.
- Луната ми се усмихна от върха на небето.
- Ел релой времето ни крещи.
- Новини те бягат бързо.
- Късмет Той ни се усмихва.
- Времето лети когато се забавлявате.
- Късметът почука на вратата ми.
- Дърветата танцуваха с вятъра.
- Снегът вали, тих и лек.
- Слънцето се крие зад бял облак.
- Сълзите галеха бузите на момичето.
- Вятър прошепна тихо в нощта.
Накратко, персонификация или прозопопея е литературна фигура който обикновено се използва в писмения език. Има за цел да подобри или украси въпросния текст и да изненада читателя на произведението. За да направи това, той придава човешки свойства на животни, предмети или неодушевени същества.